Веселин Хлебаров

Биографична справка

за Веселин Жечев Хлебаров (1895 – 1987)


Директор на Шуменската девическа гимназия “Нанчо Попович” от 15.09.1938 г. /Указ 61 на Н.В. Цар Борис III от 15.09.1938г./ до 19.10.1944г. /Указ 64 на Регентите от 12.10.1944г./ Веселин Хлебаров произхожда от стар шуменски род, тясно свързан с родовете Билдиреви, Преславски и Среброви. Баба му Димитрица Вичо Билдирева е една от първите ученички на първото класно девическо училище в България, открито през 1856 г. в град Шумен. Тази просветена за времето си българка е оказала не малко и съществено влияние за развитието на патриотичния дух на децата си и тяхната наклонност към ученолюбие, а също така и на внука си Веселин. Родителите на Веселин Хлебаров още от ранната си възраст са се отдали на учителското поприще. Баща му Жечо Николов Хлебаров (1863 – 1939) след завършване на класното мъжко училище в град Шумен през 1882 –1883 година завършва първия държавен педагогически курс в Шумен, след което започва да учителствува в град Котел. През 1886 година се отзовава на апела на българската общност в град Тулча за подпомагане и стабилизиране на българските училища в града с учителски кадри от свободна България. Там учителствува пет години, до 1891 година, когато румънската власт закрива временно училищата и изгонват учителите, дошли от България, в резултат на тяхната родолюбива дейност. След завръщането си в Шумен учителят Жечо Хлебаров е назначен за главен учител в Основно училище “Кирил и Методий” / намиращо се до сегашното Народно Читалище “Напредък”/, ръководи Нанчовото основно училище, а после и новото за тогава училище “Илия Р. Блъсков”. Междувременно с оглед на въведения през 1892 година със закон предмет “ръчен труд” през 1893 година заедно с още 20 учители от цяла България постъпва в специализирания курс в град Лайпциг – Германия за усъвършенстване на уменията по трудово обучение. Като образцов учител две години е командирован в мъжкото педагогическо училище в Шумен. Като учител Жечо Хлебаров работи цели 40 години без нито за миг да е пренебрегнал активното си участие в други обществено-културни прояви – активен читалищен и музикален деец, хранител и новатор на просветните и културни традиции на родния си град. Затова и до последния си ден се е ползвал с любовта и признателността на своите ученици и съграждани. Майката на Веселин Хлебаров – Анастасия Денева /1869 – 1970/ също отрано се отдава на учителското поприще. Завършила през 1889 година педагогическия отдел на шуменското класно девическо училище, тя е привлечена да работи като учителка в град Тулча, където учителствува две години и през 1891 година заедно с останалите български учители се прибира и работи още пет години в шуменските основни училища. По силата на действащата законова забрана съпрузи да работят едновременно в едно и също държавно учреждение след брака си с учителя Жечо Хлебаров тя напуска и остава вкъщи да се грижи за семейството си. Въпреки това, до края на живота на съпруга й, тя винаги е търсена от колегите си, макар и вече пенсионери. Откърмен и израстнал в тази среда, Веселин Хлебаров е приел всички тези семейни добродетели като свое естетическо кредо. Завършил с пълно отличие средното си образование в едно не по-малко престижно учебно заведение – Шуменската мъжка гимназия “Васил Друмев” през 1914 година. Същата година е приет за студент в Софийския университет “Св. Климент Охридски” – физико-математическия факултет, със специалност “химия”. По време на следването си отбива и войнския си дълг като запасен офицер на прикриващия източно-черноморски фронт от 1915 до края на 1918 година, след което продължава висшето си образование и го завършва през 1920 година. По време на следването си прави впечатление ма академичната общност с научните си способности, поради което непосредствено след дипломирането е приет за доброволен асистент на професор Асен Златаров и постъпва като химик във фабричната инсталация /лаборатория на Консорциума на АД “Магистериум” и АД “Екстрат” – София, предвиждана за в бъдеще като научно-изследователска лаборатория на Софийския държавен университет/. Семейни причини го принуждават от 1921 година да продължи своята професионална дейност в АД “Съединени индустрии” – град Шумен като завежда конячната фабрика на дружеството и отдела за трансмисионни каиши към кожарската фабрика на същото до 1926 година. От 1926 до 1930 година е преподавател по химия в мъжката гимназия в град Шумен, където отново проявява организаторските си таланти, като организира и устройва химически кабинет с обширна и модерно съоръжена лаборатория и аудитория за лекционната работа по химия. През 1930 година е назначен за преподавател по химия в преобразуваното шуменско опитно педагогическо училище в полувисш педагогически институт “Д-р Петър Берон” – Шумен за подготовка на прогимназиални учители. Тук Веселин Хлебаров в условията на академична преподавателска дейност, застъпвайки най-съвременните и прогресивни методики за преподаване на химия, като съставя и издава два основни труда, запълващи необходимостта от учебни помагала за институтско обучение “Записки по органична химия” и “Записки по ПВХЗ”, като последното е излязло от рамките на учебните заведения и е прието като помагало и в специално създавашите се тогава химически поделения на армията. По това време е привлечен за лектор и консултант в новооткритото от унгареца Йосиф Сабо и единствено в България “Средно сарашко училище” град Шумен. Със своите специални знания и опит в индустриалното приложение на химията, той е търсен като консултант и от много фирми за кожарско производство. През 1925 година е един от инициаторите за изграждане на Общинска лаборатория за контрол на хранителните продукти, на която е сътрудник до назначаването му за директор на девическата гимназия. Указ 61 от 03.09.1938 година слага край на преподавателската дейност на Веселин Хлебаров в шуменския педагогически институт и го превежда на по-отговорна и тежка длъжност в организацията и провеждането на просветната политика на държавата. Качествата му на високо организиран педагог, научен и просветен деятел, на активен участник в обществените прояви на своя град и цялата страна и обществено признат авторитет в областите, в които е работил, дават повод да бъде предложен да смени като директор на девическата гимназия стария директор Марин Кушев при започване на новата 1938-1939 година. Този момент за девическата гимназия е може би съдбоносен, защото през тази година се завършва новата модерна сграда, необходимо е да се постави ново модерно начало, а това може да го направи само деятелна, авторитетна и компетентна личност. Наложената административна промяна е оправдана, гимназията само за няколко години става водеща в страната. Показател за нейния авторитет е било, че нейните възпитанички са приемани без изпити във висшите училища на България. Важна информация за настъпилите новаторски промени черпим от направения отчет на Веселин Хлебаров за периода 1938 – 1944 година. Могат да се изтъкнат следните негови приноси: 1. През 1938-1939 година е изградена централната част на сградата и на 23.04.1939 година става нейното освещаване пред събралото се 2000 множество от общественици, родители, ученици от шуменските гимназии. Тогава родителският комитет подарява знамето на гимназията. 2. През същата и следващата година по настояване на директора се облагородява районът, правят се ограда, градинки, тротоари около парцела на гимназията и съседните улици. 3. През 1940 година в централната сграда се устройва баня, за което се осигурява 1000 л. бойлер. По правилника на училището банята е била задължителна за всички ученички. През същата година е направена парна инсталация на гимназията. 4. През 1940 година се изгражда източното крило на сградата, където в сутерена се устройва модерна кухня и ученически стол с трапезария за бедни ученички, а на етажите – съвременни кабинети по химия, физика, естествена история и стая с амфитеатрално разположение за кинопрегледи. Тогава се урежда и първата за гимназията лаборатория по химия. 5. През 1941 година се завършва и северното крило, където е направен съвременно оборудван физкултурен салон с малка сцена и обслужващи помещения, съблекалня с гардероб и умивалня с душове. Направено и дворно игрище. В северната част на училищната сграда през следващата година е устроена съвременна спалня с 20 легла, която при определени случаи е работила като ученическа туристическа спалня. 6. Направено е пълно мебелно преоборудване на гимназията с нови катедри и кехлибарено-полирани чинове от бук за 24 стаи, бели щори и пердета, в коридорите нови шкафчета за дрехи и обувки за 900 души и ламперия от полиран бряст в някои кабинети и стълбищата. Новата гимназия навсякъде е лъхала на свежест и чистота. След една година мебелите останали опазени без нито една драскотина. Интересен факт е, че през този период е открита училищна радиоуредба с грамофон. 7. Поставя се началото на безпрецедентна за българското училище хигиена. В класните стаи се е влизало само по терлици. Всяка ученичка е имала лично шкафче. С устроената модерна баня, кухня и трапезария за 220 ученички и спалня, училището е наречено “училище-санаториум”. Към училищната сграда проявява интерес и главният лекар на град Шумен, който поисква сградата за нова поликлиника. Към училището е открита нова длъжност – училищен лекар. На тази длъжност през периода е била назначена д-р Гинка Каранешева. 8. През 1944 година се завършва и западното крило на сградата, с което девическата гимназия добива съвременния си вид. Показателен е фактът, че тази интензивна строителна дейност е осъществена по време на дълбока стопанска и политическа криза. Интензивното строителство се дължи на стопанската инициатива на директора, който успява да усвои неусвоени финансови резерви от годишния бюджет на министерството на просвещението. 9. През учебната 1938-1939 година към гимназията се открива класически отдел с една смесена паралелка. Тази паралелка остава до 1946 година. По сведения на Веселин Хлебаров всички момчета от тази паралелка са направили реализация като лекари, прокурори, адвокати и други. 10. Новаторство в управлението на гимназията е проявено във възпитателната работа. Поставя се акцент на физкултурата и туризма. Провеждат се излети и екскурзии, летуване на шуменското плато, екскурзии из страната и други. През 1940 година е проведен първият задължителен рентгенов преглед на 800-те ученички на гимназията. Чрез това се откриват няколко случая на туберкулоза, които впоследствие успешно се лекуват. Интересен факт е нововъведената паралелкова хорова организация на гимназията, при която всяка паралелка е хор. Провеждали са се годишни хорови прегледи на хоровете на гимназията – културно събитие с общоградско значение. Създадени са фанфарен оркестър, голям училищен хор и струнен-пиано оркестър. 11. През декември 1942 година в гимназията се провежда конференция на средните училища, на който Веселин Хлебаров изнася доклад за модерното училище. Получава суперлативи, защото всичко, за което говори, е очевидно. 12. През 1943 година Веселин Хлебаров е предложен от съюза на химиците в България за главен експерт по химия в министерството на народното просвещение. Той отказва. 13. През този период става пренасяне мощите на патрона на гимназията Нанчо Пенев Попович и се поставят за съхранение в аулата на гимназията /сегашната учителска стая/ в специален дървен саркофаг, изработен и резбован от майстори-резбари, изработили новия иконостас на църквата “Свето Възнесение”. Тази реликва след 1944 година е изхвърлена от мястото й от новите управници на града. Без да имаме възможност да направим най-обстойно изследване на дейността на Веселин Хлебаров като директор на шуменската девическа гимназия, можем да направим извода, че неговото управление е едно от най-ползотворните за гимназията през 20-ти век, имайки предвид, не само разгърнатото мащабно строителство и съвременно оборудване по време на тежка криза, но и въведенията като съвременно активно и онагледено обучение, хигиеничната и здравословна среда. В неговите отчети ще открием множество детайли, касаещи модела на едно съвременно модерно училище. На 19.10.1944 година Веселин Хлебаров е уволнен с обща заповед за освобождение с други гимназиални директори в цялата страна, а на 30.10.1944 година е арестуван и осъден от така наречения “народен съд” като виновник за въвличането на България във втората световна война. Осъден е на 15 години затвор. Отнети са гражданските му права, лишен е от целия му трудов стаж до 09.09.1944 година, включително и от право на пенсия. След пресрочното му освобождение през 1948 година е принуден да работи на друго поприще – като главен счетоводител на ТПК и на други икономически длъжности до навършване на 75 години, за да може да придобие на ново основание право на пенсия. Голямата му професионална заетост и натовареност за миг не е отклонила Веселин Хлебаров от многостранните му интереси в културния и обществен живот на страната и на своя град. Наследил музикалните дарби на своите родители, той от ранна възраст се включва в обществените прояви на музикалното дело на града, първоначално в черковните хорове и утвърдилите се цигулкови школи на видни шуменски музикални педагози, за да стигне през 30-те и 40-те години на миналия век на дългогодишен всепризнат ръководител и председател на музикалното дружество “Родни звуци” /едно от престижните в България –наред с тези на хоровете “Гусла” и “Кавал”/. Неговата безпределна любов към родната природа и изследователска наклонност е вдъхновена от неговия учител и приятел видният български палеонтолог и археолог проф. Рафаил Попов. Още като ученик Веселин Хлебаров се включва в редиците на шуменското туристическо дружество, а оттам и на общобългарското туристическо движение. За него всеки туристически поход е и геоложка и топографска експедиция, време за палеонтоложки разкрития и изобщо за всичко необходимо за изучаване и защита на родната ни природа. Неговите палеонтоложки и менералоложки сбирки през 1949 година стават източник за попълване на уникалната колекция на проф. Рафаил Попов, дарена на Естествено-историческия музей в София. Експозицията е частично повредена по време на бомбардировките на София през време на втората световна война. Веселин Хлебаров има принос и за създаване на учебни помагала сбирки от учебно-техническо предприятие на МНП “Учтехпром”. Тази му дейност е високо оценена от организираното туристическо движение и още в началото на 30-те години е привлечен в ръководството на БТС, като организатор и координатор на туристическо движение за североизточна България и издигнат за заместник председател на дружество “Висока поляна” – град Шумен до 09.09.1944 година. Непосредствено след освобождаването му от затвора той се включва като най-обикновен редови член в туристическото движение и скоро бива търсен като необходим консултант в него. Даже в напреднала над 80-годишна възраст той продължава да придружава, консултира и напътства членовете на пещерняшкия клуб в подземните им експедиции. Веселин Хлебаров умело свързва туристическата си дейност с безкористно родолюбие и преклонение пред българската история. Още през 1921 година току що върнал се в родния си град е привлечен за член на новосформираното археологическо дружество и включен в ръководството му. През 1929 година е избран за член на ръководството и председател на контролния съвет на преместения от Пловдив в Шумен Съюз на археологическите дружества в България “Българска старина”, където остава до 09.09.1944 година. След излизането от затвора през 1949 година, той дейно сътрудничи на окръжния исторически музей за проучване на археологическите паметници на Шуменското плато и околностите на град Шумен, като предоставя ценна информация за откритите заедно с професор Попов паметници. Това сътрудничество продължава и до последните му дни през 1987 година. Не на последно място трябва да се отчете дейността на Веселин Хлебаров в професионалното дружество на химиците в България. Още при завръщзнето си в Шумен през 1921 година той се включва в неговия клон в Шумен, а в 1921 година участва в учредителния конгрес на химиците в България, където е избран и в ръководните му органи, и с който съюз продължава да си сътрудничи до 09.09.1944 година. Веселин Хлебаров още с поемане на учителското поприще става член и на учителското дружество в Шумен, а по-късно е избиран неколкократно за негов председател. Веселин Хлебаров е дългогодишен член и спомоществовател на шуменското читалище “Архангел Михаил”, сега “Добри Войников”. Той е учредител и първи председател на първото дружество на кинолюбителите през 1926 година. Като запасен офицер членува и в дружеството на запасните офицери и носителите на ордените за храброст, където неколкократно е бил включван и в ръководните му органи. Особено активно е съдействал на БЧК, за което е награден и с най-високото отличие на организацията. Почти не е имало обществени прояви в родния му град, които да не са заангажирали неговия ум и родолюбивото му сърце. Веселин Хлебаров почива на 21 юни 1987 година в град Шумен и е изпратен в нетленността от множество тачещи го съграждани и възпитаници, въпреки наложеното табу върху името и дейността му. Той още приживе увековечи приноса си за своя народ, за своя град с многобройните си дарения на събираните от него интелектуални ценности, които се намират в Народната библиотека “Св. Кирил и Методий” в София, Природоисторическия музей – София, Военноисторическия музей – София, Централен военен архив – Велико Търново, Музея на просветата – Габрово, Историческия музей – Шумен, Музея “Панайот Волов” – Шумен, Музей “Лайош Кошут” – Шумен и особено в личния му архив при дирекция Държавен архив – Шумен. През 1926 година Веселин Хлебаров сключва брак с учителката в тогавашната мъжка гимназия Марийка Христова Тачева от видния казанлъшки род на д-р Христо Тачев – един от първите българи, завършили във Франция ветеринарна медицина и голям авторитет в бранша не само в България но и в странство. Марийка Хлебарова е учителствувала повече от 14 години от 1937 до 1950 година като преподавател по география и история в шуменската девическа гимназия “Нанчо Попович”, което налага биографичните данни за нея да се изнесат в отделна справка. От този щастлив брак учителското семейство има двама сина – Христо, роден през 1927 година и станал известен и авторитетен шуменски юрист и Живко, роден през 1933 година, поел житейското бреме на родителите си като учител математик – отначало във Втора гимназия “Никола Йонков Вапцаров” град Шумен, а после като главен асистент във ВОЗИ – Габрово.

Шумен
15.01.2003 г.
настоящата справка е изработена с помощта на Христо Хлебаров – син на Веселин Хлебаров и наследник на неговия архив.
 
 

ППМГ "Нанчо Попович", гр. Шумен
ул. "Кирил и Методи" 68