Учители - учителски съвет

 
   

В триединството, наречено училище, вътрешно свързващата го същина е функционална, целенасочена и взаимновъздействаща. В него компонента ученик е, който възприема и получава, а учителят, който предава и въздейства. От това се вижда колко изключително важна е ролята на учителя в училището и колко тяжест лежи на на неговата осъзната отговорност! Ето защо често казват, че не винаги ученият е и добър учител. А като извод трябва да кажем, че при констатирано прегрешение или неудача, вместо да търсим външни причини или вина у ученика, най-напред да се обърнем към отговорността на учителите, за това което не са направили, за да се избегне или поправи нежеланото. Ето, с това мото аз при встъпването си се представих пред учителския колектив и неговия съвет, признавайки, че с ръководството на гимназията аз съм поел и най-голямата отговорност за нейния успех, разбира се разчитайки на задружните ни усилия. И казаното да не остане като нещо отвлечено и с неопределено обращение, но без да правя от изложението си отчет тук ще предам и състава на почти непроменения състав на учителската колегия, тъй както са и илюстрирани в приложения в архива фотоалбум. Ето го: Анастасия Лазарова - френски език, Правда Кърджиева - математика, Мика Попова - немски език, Маринка Ненова - пение, Венета Василева -химия, Пагона Чалъкова - естествена история, д-р Гинка Каранешева - училищен лекар, Пандора Стефанова - латински език, Васила Ташева - литература, Божана Железова - естествена история, Мика Микандер - руски език, Веселина Табакова - телесно възпитание, Стефана Йовева - история, Веселина Стефанова - математика, Веселина Каменарова - физика, Веселина Йовева - математика, Пенка Русева - литература, Милица Козарова - рисувание, Мария Тачева Хлебарова - география, Тодора Пенкова - философска пропедевтика, Вера Георгиева - френски език, Евтима Петрова - литература, Миряна Кожухарова - география, Мара Диметрова - ръкоделие (в 1941 г. минала в пенсия), П. Зографова - телесно възпитание, през 1940 г. преместена и заменена с Пепа Георгиева. Още с откриването на класическия отдел бе назначена за учителка по гръцки език Вера Скулева. През 1942/43 уч. год. при увеличения брой на ученичките до 860 и паралелките на 22, броят на редовните учители стана 27 и 11 души вземащи часове за допълнение (идващи от мъжката гимназия) и лектори. През 1943 г. новоназначена по български език е Катя Кършева. А на края и за учителка по история и география - Марта Паскова, но поради това на мястото на преместената Тодора Пенкова приведена от Шуменската прогимназия Стефанка Ножарова - по философска пропедевтика. Като се съпостави положението на гимназията от предшестващия период с неговите неблагополучия и дестабилизация с постигнатото още с встъпване в текущия период с регистрираните несъмнени успехи в организацията и учебно възпитателната дейност и безспорна стабилизация, т.е. минаването от болен на здрав зъб, ще трябва да се подчертано констатира, че почти с един и същ учителски състав са регистрирани в два различни по време периода и два различни резултата на пълноценна учителска училищна дейност. Като че ли още от начало колективът е получил някаква пренастройка. Много са факторите и мероприятия за постигане на това преустройване и промяна в стила на работа: материални, организационни, понякога административни, а не по-малко и психологически. Всичко минаваше без колектива да знае и чувства, че е подложен на експеримент, за да не породи някаква психологическа реакция. От психологията се знае, че при напълно еднородни колективи (независимо женски или мъжки), какъвто е колектива на нашата гимназия, крие известна опасност от неусетно изостряне на известни присъщи черти, което може да наруши единството и взаимоотношенията, да влоши климата, което несъмнено тотално ще се отрази на работите в училището. И може би този фактор в миналото на гимназията е повлиял за неблагополучията й. За това първата мярка бе да се установи у учителския колектив атмосфера на задружност и приятелство, уютна като в семейство обстановка, изобщо както се казва, да се създаде добър климат. Истински хора на училището трябва да се считат само редовните назначени при гимназията учители, защото допълващите часове и лекторите и по служебни задължения остават чужди на живота и проблемите на училището и даже тяхната учебна работа мъчно може да се изравни с тая на редовните. И тяхното най-голямо значение бе в това, че те съставляваха учителския съвет на гимназията. И когато в началото за пръв път в него се представих на учителския колектив, без проповед, наставления или заповеди, аз декларирах, че идвам да работя задружно и във взаимно уважение за реализиране на важни задачи, проблеми и мероприятия, които да изведат гимназията до образцово във всяко отношение училище. И че за това се изисква от всички ни да се отдадем на безотказен труд и личен пример, със съзнание за отговорност - отговорност не толкова пред закони и наредби, колкото пред живота и поколенията. Като се отчиташе, че моите на директора отговорности са много по-големи и повече, защото той носи отговорност и за тяхната дейност, пък и за много други незасягащи ги административни и обществени задължения. При работата на учителския съвет се строго държеше всеки член да участва действено, а не безучастно, а по всеки въпрос да бъдат с открито изразено становище. При това се подържеше необходимата демократичност, която позволяваше при много случаи на критичност и различия в мнения и предложения. А това водеше до по-голяма прецизност в решенията. В заседанията съветът биваше най-подробно информиран, както по тогава твърде изобилно издаващи се и изпращани от М-вото заповеди, наредби и обширни послания, както и по всички актуални вътрешно училищни въпроси. В него класни наставници и преподаватели отчитаха дейността си. В този стил през целия отчетен период работеше учителския съвет. И това довежда до признание делът на учителския колектив за успехите на гимназията. Но за да не изглаждат много субективни даваните преценки и за характеристика внедрения курс в трудовата работа ще цитираме един характерен случай. При едно обследване и разпит на една от дълго служилите учителка в гимназията да даде сведения против директора, отговаря “какво можем да кажем против директора, за това , че ни учим да работим и как да работим ли?”

 
 

ППМГ "Нанчо Попович", гр. Шумен
ул. "Кирил и Методи" 68