Ученици - организация - дисциплина

 
   

До уч. 1938/39 година гимназията беше чисто девическа, каквато си остана до 1946 г. реална с полукласически класове. С настъпването на този период от горната година (1938) полукласическият отдел, както навсякъде, бе закрит, а беше открит класически отдел с по една смесена паралелка. Впрочем, класическият отдел бе предложено да се открие при мъжката гимназия, където отказаха, понеже нямали условия и достатъчно ученици за такъв. Тогава, под съображения, че класическото образование е с приоритет и дори изискуемо за хора, които са насочени към известни научни и обществени специализации и има някак по-висок културен мерник, аз предложех да се открие при девическата гимназия, но със смесен клас от момичета и момчета, както просъществува до 1946 г. Опасенията, които съществуваха дори и в учителски среди от това смесване на момчета и момичета не се оправдаха. Напротив - те се някак респектираха в изостряне отрицателните черти на еднородните колективи. Макар болшинството да не бяха от по-отбрана градска културна среда те се отличиха по дисциплина, поведение и успех. Доколкото се простират моите сведения от завършилите до 1944 г. класическият отдел около 30 момчета (а в петях класа те не бяха повече от 50) след завършване образованието си са станали лекари 6, юристи също толкова, и дори двама прокурори, двама проявили се артисти - актьори и ресисьори и др. подобни. И това оправдава съществуването на смесения класически отдел при гимназията. Със закриването на полукласическия отдел бе въведено преподаването на латински език в горните два класа на реалния отдел, та да могат и завършилите реална гимназия да постъпват във всички факултети на университета. В миналото по-рядко отиваха в гимназията момичетата от селата, поради съществуващия в ония времена социално икономически порядък. За това гимназията черпеше своя ученически състав предимно от града, отчасти и от съседните по-големи селища, като Преслав, Смядово, Дивдядово. Район на гимназията бе Шумен и окръга без Нови пазар с околията, където беше открита вече непълна реална (до VІ кл. включително). Поради демографската застоялост на Шумен прираст в гимназията особено не се очакваше. Но тъкмо в тия години, като че ли времената се бяха променили, се забелязва един увеличен приток и на ученички от селата. През тия години и гимназията бележеше постепенен и значителен принос, който през 1942 г. достигна до 840 ученички в 21 паралелки, от които външните предимно от селата, вече наброяваха към 300 (Заб.: в мъжката гимназия този прираст беше още по-голям, та беше разделена на две гимназии). А това определяше и социалния и културен произход на нашите ученички. Това пък налагаше още в първата година в ІV клас да се реализира психично и културно изравняване и създаване дух на ученическа колективност и другарство, за да се осигури нормална духовна предпоставка и успешно провеждане на сериозната научно учебна работа в гимназията. Официално предвидената вътрешно училищна организация обезпечаваше преди всичко учебно методическата работа (обучението), като малко държеше на обществено възпитателната страна. По тази организация ученичките се разпределяха на класове и класовете на паралелки. Всяка паралелка имаше определен от учителския съвет учител отговорник, наречен класен наставник, вместо ръководител, който имаше повече административен надзор, а не възпитател, макар в службата му да се искаше да упражнява максимум умение и старание на възпитателно въздействие. Ето защо тази организация на ученичките от гимназията от учебната 1941/42 г. се някак преобрази по дух и функция в особен тип гражданско обществена организация на ученическия гимназиален колектив и с известна степен ученическо самоуправление и взаимно другарски самоконтрол. Като се запазваше паралелковата организация като колективна единица ученичките на всяка палелка си избираха паралелкова ученическа управа възглавявана от ученичка председателка на класа и членове, които заемаха и един от следните ресори: диригент на паралелковия хор, заведущ излетната дейност и хигиенист. Те имаха задължения в събрание на класа да вземат разни самодейни инициативи, да вземат другарски помощни мерки за някои неуспяващи в учението другарки, или изобщо за подпомагане на нуждаещи се ученички. Те трябваше взаимно и другарски да следят за спазване дисциплината и хигиената в класа, да се грижат и за украсата на класната стая. При това положение ролята на класния наставник оставаше да бъде винаги доброжелателен консултант и ръководител, който ги подпомага в работите им без категорична намеса. Тъй организираните класове си избираха патрон, напр. клас “Христо Ботев”, клас “Георги Раковски”, клас “Стилиян Чилингиров” и т.н.. Случи се, струва ми се през 1942/43 уч. година една паралелка от седмите класове, която имаше за патрон именития наш съгражданин писателя Стилиян Чилингиров, бе чествуван при сбор на цялата гимназия в читалището. Програмата на това чествуване бе самодейно изпълнена от горния клас с подходящо изискано приветствуващо слово, съчинено и произнесено от председателката на класа ученичката Маргарита Гоцева и следвано от хорови песни и декламации, изпълнени от класовата агитка. Отговори с твърде мъдро и затрогващо слово чествувания писател. Много трогателно и поучително. Това показва и ефективността на нашата класова организация. Дисциплината за училището изобщо е проблем номер едно, защото без вътрешна дисциплина учебният процес е безуспешен, вътрешно колективния живот невъзможен, а възпитателната работа безрезултатна. Времето на училището и ученичеството е тъкмо периода, в който човек създава своите трудови навици и обществено поведение, които остават винаги в живота му. За това мой професор ме съветваше, когато бях на работа като химик в индустрията, ако в работата ни няма ред и определена отговорност, да напусна, макар и да ми плащат повече и да отида на друга работа, където ми изискват много, макар и да ми плащат по-малко и казваше: “защото както се научиш най-напред на чуждата работа, такъв ще останеш после и на собствената”. За това и в нашата гимназия приехме като една от основните ни задачи - установяване на образцова дисциплина. И постигнахме твърде похвални резултати, които станаха очевидни и за родители, и настойници на ученичките, но и за цялата общественост. Но за да не бъдем субективни ще приведа и някои външни преценки и показания. Още след първите две почнаха да се явяват доста случаи, когато родители на ученички от други райони, които правеха постъпки децата има да постъпят и следват именно в нашата гимназия, при мотивировка, че тя била много добре уредена, имала строга дисциплина и сериозно учене. И някои успяваха като записваха, без да имат предварително намерение в класическия отдел (за който нямаше ограничен район). Така постъпиха и известен брой момчета от класическия отдел. Но това мнение бе особено изразително изказано, когато гимназията се представяше на някои училищни и културни тържества и празници напр. Кирил и Методи, паради (Гергьовден) и други със своята организация, строй, маршировка, масови музикални изяви и пр. На първо място за създаване на дисциплина допринесе отличната нова сграда на гимназията, със своята вътрешна уредба и установен порядък на ползуване, където всичко беше поставено под точен разчет на времето от устроената електрическа часовникова уредба и животът в нея затуптя под музикалния ритъм на училищната радиофикация (една от първите, създадени в училищата у нас). Всичко това респектираше и учащите се в нея, пък и външните посетители в зачитане и спазване на изискуемия ред. За създаване на такава дисциплина използвахме и за зачитане на известни от миналото училищни добродетели. От както е създадена Нанчовата девическа гимназия, ученичките са носели все униформено облекло. Сега пак бяха стриктно задължени да носят униформено облекло, което комисия от учители реформира, за да се съобрази с по-съвременни възгледи и се установи да бъде: рокля от тъмно син вълнен плат, с поли малко под коляното, и бяла накладка (якичка), а на левия ръкав зашит триъгълник от плат с монограм и поредния номер на ученичката в гимназията. Главата със средно подрязани коси и шапка - синя барета. Чорапи - само памучни, зада бъдат по цена достъпни за всички. Изобщо се имаше пред вид да бъде по цена униформеното облекло достъпно за скромните материални възможности на болшинството ученички от гимназията. За това крайно бедни такива се подпомагаха и от фонда за бедни ученички. За опазване униформеното облекло на работа в училище носеха дълга работна манта от чер сатен с бяла якичка. Момчетата класици с униформата на мъжката гимназия и триъгълния знак с номер на девическата гимназия. Също тъй строго се държеше за спазване вечерния час и примерното държание при движение из града и поведението им на обществени места. Също бе строго определено посещението на събрания, театри, кина и други. За всичко това има правилник, издават се наредби и заповеди. Тогава се утвърди и с решение на учителския съвет, внушаване и на ученички и на учители, че наредби и заповеди се издават, за да бъдат изпълняване, а не разминавани. За последното носим отговорност и ученици и учители. За това съществува и изричното задължение “проверка на изпълнението” (необходимо и при всяка поръчана и възложена работа). А това задължава например дежурните учители да идват сутрин преди влизането на ученичките и да упражняват своя предупредителен контрол, изразен в доброжелателни бележки, а също и директора, който да застава пред входа на гимназията и посреща идващите ученички, да приема сутрешния им поздрав и понякога прави също доброжелателни бележки. Нима изправената пред директора засрамена закъсняла ученичка ще повтори закъснението си? Такъв контрол е предупредителен и предпазен. С увеличаване броя на външните ученички в гимназията квартирният им въпрос, свързан и с тяхното учебно преуспяване, с условията на тяхното културно и естетично възпитание, а още повече и с тяхната дисциплина ставаше още по-труден. От години вече пък и официално се изискваше и външните ученички се настаняваха в преглеждани и предварително одобрени квартири. Но тази мярка бе прилагана, изглежда много формално, та често се откриваха случаи на неблагополучие за квартируващата ученичка поради неподходяща за целта квартира. Затова сегашната управа на гимназията и учителския съвет реши да се прилага тази мярка по-строго и добросъвестно, което обаче доведе до създаване на много затруднения, дори и неприятности за директор и учители. И така се породи идеята и необходимостта от откриване на някакъв голям държавен пансион или общежитие за ученички. В тази насока пръв почин бе откритата спалня в гимназията, по почин и разходи на шуменското просветно дружество, за учителски деца, ученички в девическата гимназия и просъществува през редовната учебна 1942/43 г. Тя бе уредена на базата на съществуващата ученическа туристическа спалня - разположена в две големи спални помещения с по 10 (общо 20) легла и една стая за учителката надзорник на спалня пансиона, намиращи се на приземния етаж в източното крило на гимназията, където се помещаваха и стола за хранене, баня и др. необходими сервизи. Така се настаниха и преживяха учебната 1942/43 г. точно 20 ученички, колкото се указаха следващите гимназията учителски деца. За учителка надзирателка доброволно изпълняваше учителката по френски език Анастасия Лазарова. На следващата година спалнята не се откри, понеже външните ученички бяха евакуирани заради бомбардировките, пък и гимназията поради това не беше в напълно редовни занятия. Но опитът бе много насърчителен и очертаваше като много смислено, навременно и оправдано мащабното му реализиране. Това засили още повече интересът ни към проекта за изграждане на специална сграда за пансион общежитие за ученичките от гимназията, към който бе погледнато и от Министерството благосклонно. За това проучванията бяха толкова напреднали, че в Шуменското областно инженерство младият тогава архитект Крум Райчев изработи прекрасен проекто-план за постройка на специална триетажна сграда в задния двор на гимназията и по протежение на ул. “Априлов”. Това беше вече през лятото на 1944 г. и е ясно защо проекта остана само проект. Днес, четиридесет години след този проект няма вече град, където има ВУЗ-ове без изградени и функциониращи студентски общежития, а в много средищни селища малки пансиони и за учащи от основните училища.

 
 

ППМГ "Нанчо Попович", гр. Шумен
ул. "Кирил и Методи" 68