Вместо предисловие

 
   

Настоящият обзор, заедно с приложения фотоилюстративен и документално архивен материал, има за цел да проследи през един шестгодишен период живота и развитието на гимназията, в миналото едно от най-представителните училища на девическото ни образование. Да отбележа и охарактеризирам онези преобразования и реализирани мероприятия, които доведоха гимназията от “болен зъб” (поради реални досегашни неблагополучия), каквато по онова време се смяташе от Министерството и да достигне до едно образцово, не само по материално обзавеждане, но и по дисциплина, учебно-възпитателна и културно-обществена дейност училище. Така поне се преценяваше от гражданските среди и от официални. Това от една страна. А от друга - със своя, в известна степен, мемориален характер ще продължи и характеристиката на моята учителска дейност, макар и не вече като обикновен учител и преподавател, а като училищен ръководител. След приключване на учебната 1937/38 год. направеното ми предложение да бъда назначен за директор на гимназията, за каквато никога не съм мислил и аспирирал, ме постави пред тежка дилема.Затова, считайки до сега, че е очертан моя път в областта на научно педагогически аспект и преподавателска работа и самодейно култур-общественичество, аз представих като възражение и следните съображения: първо, със задълбоченото ми навлизане в административна работа, в която безусловно трябва да изпълнявам разни административни заповеди и нареждания, ще ме отдалечи от учебно преподавателската дейност и може да ме дисквалифицира. Втора - това ще ми наложи и много стопански грижи, което също ще увеличи дистанцията. И трето -назначаването ми за директор ще предреши окончателно въпроса с обещаното ми привеждане в София, т.е. да не се осъществи никога?Но предложението беше направено точно и определено: “Драги Хлебаров, по ведомството на средните ни училища има три гимназии, които са “болен зъб” - Пернишката смесена, Разградската смесена и Шуменската девическа гимназия. Предлагаме ти да заемеш мястото на директор на една от тях.” Ето защо ме търсят? Предложението ми направи главният инспектор при МНП д-р Иван Раев. Инспекторът с явно и дори приятелско доброжелателство се постара да ме убеди в необходимостта да приема и в неблагоразумието на един отказ при дадените ситуации. И аз склоних, при условие поне да не ме местят по разни градове. И така, скоро след това получих назначение за директор на Шуменската девическа гимназия “Нанчо Попович”. През онова тридесетилетие на века, бяха настъпили времена, които не вещаеха спокойни дни даже и за учител като мен, в училищната си изява признаващ единствено приоритета на научната мисъл, дръзновение за учебно реформени дела, активно участие в културно общественичество или професионална активност (като председател на учитеското Просветно дружество). И ето как през последната ми 1937/38 г. като преподавател в учителския институт, дето вече се бяха извършили някои променив директорския и учителски персонали накрая на учебната година, вместо да се считам за един от най-стабилно укрепените там, се указа, че положението ми е не само разклатено, но и силно застрашено. И това разбрах не само от достигнали до мен някои слухове, изхождащи от горе, но най-вече от проявената лично към мен неприязън и намеци от главния инспектор Караманджуков, който тогава беше официален представител на М-вото, отговорник за института. И помислих, че е много вероятно да се готви някаква чистка, сигурно по идейно политически съображения (което се потвърди от последвали някои премествания и специално на колегата ми преподавателката по естествена история Стефана Камбурова). Но и това беше вече една депресия срещу мен. След това се научих, че действително в Министерството е ставало въпрос за мен, но от Съюза са заявили категорично, че ще ме защитят и са го сторили. Ето и при какви ситуации стана и моето превеждане от института за директор на гимназията. И затова считам, че назначението ми за такъв е едно изпитание с поръчение - ето сега оправяй я и след това осъществявай твоите новаторски разбирания за училищна организация и уредба и обучителни реформи. Преди да бъза назначен бе уволнен тогавашният директор на гимназия, старият педагог Марин Кушев, като жертва на “болния зъб”. Това създаваше неприятното впечатление, че за неговото уволнение съм причина аз и за това в негова защита и по негова тъжба аз от името на проф. организацията направих енергични постъпки в защита на учителския стабилитет. В Министерството обаче, чрез един от началниците ми бе направена бележка и внушение, че аз като директор нямам право и не мога да правя никакви възражения срещу личните нареждания на министъра, а още малко протести. Моето извинение беше, че това съм го направил не в качеството си на директор, а като председател на профорганизацията. И това беше първото ми административно стълкновение. Но формално направената ми бележка е в сила и за мен едно предупреждение, макар да смятам, че с постъпката си съм изпълнил един професионален дълг. Като приключвам това предисловие, трябва да обърна внимание, че следващото изложение трябва даго пиша основавайки се предимно на паметни данни и спомени, възстановявани с големи усилия и под постоянни опасения от грешки на паметта, поради това че ни делят повече от четиридесет години от времето на паметните събития и преживявания. Не би било така, ако беше запазена и предадена в държавния архив Летописната книга на гимназията, каквато имаше в два тома (тефтери), със сведения за споменатите шест години. Позовавайки се и на архивната документация ще се постараем написаното да бъде достоверно и правдиво. Изложението ще бъде освободено от непълно удостовереното.

 
 

ППМГ "Нанчо Попович", гр. Шумен
ул. "Кирил и Методи" 68