МУЗИКАТА В ГИМНАЗИЯТА

 
   

Като приемаме за доказана истина думите на един Гете, че “песента е най-могъщото средство За педагогическо въздействие” ще го разширим в смисъл, че “изобщо музиката е главен фактор за провеждане естетическото възпитание в училището”. Ето защо в основния проект на гимназиалната управа от момента на встъпването ми бе въвеждане максимално участието на музиката и песента, не само в класната учебно възпитателна работа, но изобщо в живота на гимназията. Музиката и в миналото е била проява в живота на гимназията. Затова Нанчовата гимназия има дълбоки традиции. Без да се връщаме много назад ще трябва да отбележим някои епизоди. В началото на столетието първият смесен хор и като църковен с женски партии бе съставен в женските партии само от ученички на гимназията и дирижиран от учителя в същата гимназия Коста Дюкмеджиев. Изнесената у нас първа оперетка “Червената шапчица” бе със състав от ученички на Нанчовите училища и под диригентството на учителя от девическата гимназия Велико Дюгмеджиев. Следваха след туй чисто ученическите и изнисани от училището оперетки “Брат и сестра”, “Коминочистачът’ и други. През десетилетията на това столетие и до днес по-голямата част от състава на женските партии в църковни и светски хорове в града се е комплектувала от ученички на девическата гимназия. През Нанчовата девическа гимназия са минали за учители по пениее само през това столетие музикални дейци и педагози като Коста Дюгмеджиев, Велико Дюгмеджиев, Атанас Зидаров, Веска Андреева. Нейна заслуга е откриването и насърдчението на изключително гласово даровитата ученичка, достигнала до световна известност оперна певица Люба Енчева. Нейна заслуга е въвеждането в училището на доставената фанфарна музика. Нея наследила Маринка Каравасилева, която остана и за учителка и след преместване на гимназията в новата сграда. Така и с нея е свързана цялата музикална дейност развила гимназията през този период. Работата ми по реформиране и засилване музикалната дейност в гимназията започна от фанфарната музика, която се оказа разстроена вече и не достатъчно запълнена. Затова с извикан от София специалист я пренастроихме и чрез спешна доставка на още няколко фанфарни инстумента – баси и лира, тя зазвуча вече по-плътно и завършено многогласно. А като поставих и четири барабанчици музиката стана годна да предвожда стройни редици на манифестации и маршировки. Затова я много пъти изискваха официално да замества отсъстващата военна музика при някои тържества и манифестции. Най-голямото мероприятие по озвучаване на гимназията бе радиофикацията и. Бързо успяхме да получим необходимия кредит от сто хиляди лева и за по-бързо извършихме по стопански начин на отделни части: поради липса на готови и вносни части, поръчахме и изработи частно специализирано бюро един много добросъвестно изработен усилвател – най-важния апарат в инсталацията, а инсталирането на високоговорителите с прокарване на проводниковата инсталация – с местно електротехническо бюро. Прокарани бяха високоговорители в класни стаи, коридори и други учебни помещения. Поставен бе и над главния вход на училището голям и гръмогласен високоговорител, който огласяше не само училищния двор, но и целия тогавашен град. За обслужване на радиофикацията бе набавена възможно тогава най-богата дискотека от реномирани грамофонни плочи раздел класическа музика и раздел популярна. Уредбата и дискотеката бяха най-рационално използвани за предаване не само на музика, но и за предаване наредби и съобщения, а също и сказки и реферати. Освен духовата фанфарна музика, през този период в гимназията имаше и действено функционираха и музикалните ансамбли голям девически хор и строен струнен пиано оркестър. За своя хор гимназията имаше големи възможности из многобройния си колектив да направи добър гласов подбор на добри свежи, макар още млади гласове. Признаването на учителите по музика по четири часа седмично по отделно за хора оркестър и музика даде основание за безотказно и засилено занятие с тия ансамбли. А това вече повиши качеството на хора и неговите възможности. Това даде възможност да изнесе в концерт под диригентството на композитора М. Каравасилев сериозната хорова пиеса “герман”. Макар и с не много честите си излизания само на официалните гимназиални концерти и забави хорът получи висока оценка в поместваните в местната преса отзиви. Също тъй положителни са преценките за гимназиалния ученически струнен оркестър. Неочаквано многолюден щрайхов състав, което безспорно се дължи и на частно подготвяните при частни учители. Винаги в състава на оркестъра се включваше пиано, тъй като духовите инструменти липсваха. В такъв случай по време на спектаклите се прибягваше до услуга на духачи от военната музика. Макар и щрайхов той бе на висота да може да изпълнява на концертите твърде сериозни музикални творби, които да упоменавам тук е излишно. Във всеки случай най-вече качествата на оркестъра и наличието на добре подготвени индивидуални сили позволиха, като твърде показателен случай, в 1940 година гимназията да изнесе и един стилен Моцартов концерт съпроводен със специално словоза Моцарт и неговото творчество, изнесено от ученичка. И този случай не остана неотбелязан със съответен отзив в местната преса. А всичко това говори и за повишена музикална култура в гимназията. Благодарение на традицията в заможните и културни шуменски семейства да изпращат поне някои от децата си при частен учител по музика да се учат да свирят на някой инструмент, можаха да се проявят някои по-дарувани музикални деца, които в последствие се явиха в гимназията като готови и дори школувани индивидуални изпълнители. През ония десетилетия на тридесетте и четиридесетте години дотогавашната мандолина и китара бяха заглъхнали и предимството бе на цигулката и пианото, за изучаването на които съществуваха и няколко частни музикални школи: по пиано на госпожа Павла Жекова и по цигулка на Веселин Спиров и Георги Димитров. Проявилите се като изучени пианистки и цигуларки в гимназията бяха поставени под насърдчение за продължение на усъвършенстването им, като се организираха в музикален кръжец, който под ръководството на учителката им по пение М. Ненова често изнисаха в училище просветно музикални беседи с музикална илюстрация от богатата дискотека на гимназията с класическа и друга художествена музика. Това от друга страна даде възможност да се разнообразява програмата на гимназиалните концерти, същите да се умножат с такива които са музикална продукция на индивидуални изпълнители. Затова гимназията бе готова почти по всяко време да излезе с музикална проява. Особено показателен е случая, когато през нередната и нередовна 1944 година, заглъхнала в културен застой, при спрели да излизат периодични издания, списания и др. без всякаква местна преса, гимназията устрои и изнесе публичен концерт с великолепно изпълнена от индивидуални изпълнители пианистки, цигуларки и вокалистки сериозна музикална програма. За това свидетелствува публикацията във в. “Литературен ек”. От тази среда после излязоха такива, които стигнаха върхове в музикалното поприще като Лиляна Байнова – преподавателка в музикалната академия София, Здравка Чавдарова – концертмайстор в Шуменския симфоничен оркестър, Анка Кулаксъзова – виолончелистка в Пловдивския симфоничен оркестър, Росица Пискова в народната опера София и плеяда други, които оставиха имената си в аналите на гимназията. Предмета пение в гимназията бе застъпен, както твърде отдавна, така и в началото на този период с един час седмично във всички класове от четвърти до осми включително. Затова преподавателката бе една – сега Маринка Ненова Каравасилева. Но в началото на учебната 1941/1942 година ни изненада министерското нареждане и промяна в програмата, за подсилване с часове на някои реални предмети, преподаването на пение бе намалено, като се съкращаваше в горните 6, 7 и 8 клас и оставаше с по един час само в 4 и 5 клас. Само по себе си това носеше и рискът да загубим бройката на учител по музика. Положението с учителя се уреждаше от признатите по четири часа седмично за занятия с духова музика, оркестър и хор поотделно за всеки. Но вакуумът, който се получаваше от намаленото преподаване на пение трябваше да се запълни. Единствената възможност за това бе да се обърнем към заместването му с ученическа музикална самодейност, но такава която да не изключва участието нито на една ученичка, като при класовите занятия. Ето така се роди идеята която предвиждаше цялостно превръщане на гимназията в хорова организация, като всяка паралелка се превръщаше в малък хор без специален гласов отбор. Така от двадесет и няколко паралелки в гимназията се образуваха и толкова хора. Ръководството им не бе по силите на една учителка и затова се прибягваше пак към самодейносттс на ученичките като в предварителни занимания се подготвеха от всяка паралелка ученичка за ръководителка / нещо като диригентка/ на хора. Това правеше, макар и рискова, организацията още по-самодейна. Ролята на учителката бе да им бъде само технически ръководител. От временното сливане на паралелковите хорове от един и същи клас се формираше общокласов хор. За поощрение дейността на хоровете и създаване амбиция в цялата работа се внесе известен състезателен елемент, като още от начало се организира и предприе подготовка за изнисане в края на учебната година тържествена публична състезателна хорова продукция. За същата бяха подбрани за всяка класова степен по три задължителни еднакви песни: една маршова,една народна и една от сборниците с училищни песни. Подбраният репертоар песни бе приет и одобрен от мен. Изобщо не представих пред учителския съвет за разглеждане и възприемане на идеята за това голямо по мащаби и ангажименти идея и мероприятие, като познавах големия скептицизъм на учителите към такива смели и рискови мероприятия. Затова смело поех върху себе си и рискове и ангажимент за непрекъсната помощ, организация и ръководене на работата на специалистката учителка Ненова, което я окуражи и вдъхнови за работа след първата уплаха, защото бях дълбоко уверен в големите възможности на нашата младеж и специално на ученичките в гимназията. И наистина идеята още отначало бе възприета от тях и като отбягваха какво да е опекунство от гимназиалната управа заработиха с чувсвото на самодейци. И това беше най-благодарното начало на цялата работа. В началото Ненова осъществи поръчението да задели от всяка паралелка по една или две музикално проявили се ученички, които в кратък курс да запознае с елементарните знания за ръководство /дирижиране/ на хор. Диригентката по право влизаше в паралелковата управа, наред с председателката на класа. Към края на учебната година при засилената работа за хоровата продукция от особено неоценимо значение бе доброволната помощ от съпруга на учителката – учителя по музика в мъжката гимназия Мирко Каравасилев. Безспорно истинският резултат от целогодишната работа бе изнесената състезателна хорова продукция на 24 май 1942 година, деня на Кирила и Методия, в големия киносалон на шуменския кинотеатър Одеон, препълнен от хилядна публика. Тържеството бе открито с подходящо за случая слово от директора на гимназията В. Хлебаров, а също и от представител на родителския комитет Съби Писков. На сцената се изредиха с изпълнение на програмираните песни, дирижирани от ученички. Специално жури от шуменски музикални деятели, което следи цялата продукция, направи много похвална преценка за успешното представяне на всички хорове, като все пак обяви за първенец хора на 6в клас. не по-малко похвална рецензия за успехът на тази продукция излезе публикуваната в местната преса рецензия от музикалния педагог и виолонист Веселин Спиров. Успехът бе несъмнен и затвърди продълцение съществуванието на тази хорова организация и за следващите години. Затова на 24 май 1943 година гимназията за втори път отново изнесе в същия салон хорово състезание при същия успех, на което при случайно съвпадение присъства главния инспектор при Министерството на народната просвета по музика Жабленски, чийто доклад в Министерството е бил изключително похвален и сочен за пример. Това второ състезание през тази година, обаче стана при специална политическа ситуация. Поради възприетата антиславянска политика от правителството, Министерството на народната просвета разпореди по своето ведомство, че се отменят всякакви публични чествувания и тържества за Кирила и Методия и се говори на учениците само в клас. Поради едно анонимно внушение с писмо от София се реши публичното чествуване на празника да мине като традиционната хорова продукция, за да може да се получи и необходимото полицейско разрешение. Затова горното състезание бе посветено на празника и тържеството бе открито с възторжено слово за Кирила и Методия, изнесено от ученичката Валентина Силвесриева. А концертът завърши с тържественото изпяване на песента “Мила Родино” от един сборен хор от 200 ученички от 6, 7, и 8 клас, под диригентството на ученичката Петинка Агова. Това събуди възторга на публиката, която изслуша песента на крака. Така непринудено си пробиваше път бъдещият ни национален химн. Наред с хубавите преживявания от успехът на първото изнисане на хоровата продукция на 24 май 1942 година създаде неприятности, дори тревоги. Между репертоарните песни бе и хубавата песен “Ех вий хубави родни балкани” по текст от нашия прогресивен поет Христо Радевски и музика Фелекс Джержински. По нечие подстрекателство група от младежи-легионери са скандирали, че ученичките пеят болшевишки песни. Като последствие от това полицията предприе полицейско следствие срещу мен в качеството ми на директор, че макар и от сборник са разрешени от Министерството на народната просвета аз съм я умишлено включил в репертоара за да правя политическа демонстрация срещу възприетата в ония години официално възприета антисъветска и антиславянска политика. Затова в ония години се изискваше предварително разрешение за изнисане на сказки, беседи, конференции и други културни изяви от полицията. И други някои прояви от такъв характер срещу мен беше една едва поносима депресия срещу мен, която системно се упражняваше върху мен. От следствието, понеже бяха спазени всички формални изисквания, нямаше наказателни последствия, но сигурно е допълнило полицейското ми досие, в което фигурирам като “марксист”, както се изясни по сведения от Министерството. Да, тежки времена бяха за спокойна учителска дейност. Гимназията особено зачиташе няколко бележити дни през годината. В гимназията се почиташе особено делото и паметта на дарителя Нанчо Попович. Затова той бе патрон на гимназията и датата на неговото чествуване 19 декември – Никулден бе патронния празник на гимназията. Понеже и други училища носеха неговото име, празникът бе се превърнал в общоучилищен за града ни. Чествуването буваше много тържествено. Обикновенно той се предшествуваше с изнисане предната вечер големия годишен концерт и забава на гимназията. В деня на празника с манифестация се отиваше до паметника на Нанчо Попович пред читалището, дето се полагаше венец и произнисаше слово от ученичка. През мое време се усвои и след тържеството пред паметника да се състои в читалищния салон или в прекрасната аула на гимназията голямо публично родителско-учителско събрание, на което директорът на гимназията изнисаше подходящо отчетно слово за живота и историческото развитие на гимназията. За празника в 1940 година, редактиран от ученички излезе 1 брой от вестник “Никулден”. Замисълът бе да се тури начало за издаване редовно на училищен вестник за проява на ученическо творчество. На следващата 1941 година ученическото литературно дружество на гимназията “Българка” издаде брой 1 от своя вестник “Светилник” – резултат само на ученическо творчество. Отзивите в някои от местните вестници за списването и на двата вестника като ученическо творчество са много похвални.

 
 

ППМГ "Нанчо Попович", гр. Шумен
ул. "Кирил и Методи" 68