Кратка историческа летопис

 
   

    За начало на девическото образование в Шумен се приема за пръв път откритото Шуменско девическо славянобългарско училище в 1828 година. За класна стая служела една стая в хаджи Байчевата къща до църквата “Св.Възнесение” (къщата на баба Калица, майката на професора по химия д-р Никола Добрев в началото на Соф. университет). Ученичките седели на миндерчета. Първият им учител бил някой си дядо Коли Цвятков от Шумен. Пишели с паче перо. По-после за училище служела една голяма стая в къщата на Атанас х.Стоянов. Неизвестно кога е било преместено в специално направената килия до църквата. Килийното обучение траяло до 1846 год. След това - по Ланкастерската метода с първи учител Сава Доброплодни, а после Христаки Букурещлията и други. През годините 1854/55 учителствала Елена Златарева. Класното девическо образование започва от 1856 година, гокато по подбуда на Сава Доброплодни, директор на мъжката полугимназия се открива към същата девически клас. Видни граждани довели от Нови Сад някоя си Александра за учителка по ръкоделие. През годините 1859 до 1859 в Щуменското дев. взаимно училище учителствала Василка В.Куцарова, родом от Шумен. За класно девическо училище видни граждани преустроили една къща, подарена от Танасчо х.Велков, която служила до 1870 година. След това от1870 до 1890 година служила подарена къща от Андрейко Ранков (спец. за училище сграда) наречена Андрейково училище. В 1860 година сръбкинята е била заместена от Мария Бацарова. Другите предмети в тоя клас преподавали Никола Бацаров и Добри п.Войников. Втори девически клас се открил през 1862/63 година, а трети - през 1864/65 година. Други учители, които са работили в това училище са били по това време Елена Златарева, Тодор Икономов, Сава Катрафилов и Фердинанд Дечев с жена си. В 1871/72 година постъпва Анастасия Паскалева, жена на Димитраки х.Константинов, първа директорка на тогава отделилото се самостоятелно дев. класно училище, основателка на женското д-во “Родолюбие”, починала при злополука през 1874 г. След Паскалева през 1874/75 постъпва и за главна учителка Царевна Миладинова. Учителствала до 1880/81 год., след което се премества в Солунската девическа гимназия. Нашето, отделило се като самостоятелно училище, е съществувало като Класно общинско девическо училище от 1872/73 уч. год. до 1889/90 год. като се е разгръщало както следва: през уч. год. 1872/73 - 3 класа; 1873/74 до 1884/85 - 4 класа; 1885/86 до 1887/88 - 3 класа; 1888/89 - 4 класа; 1889/90 и 1890/91 - 3 класа. След закриването му от 1889/90 уч. год. се превръща и развива като шест класна гимназия до 1899 год. под директорството на Г. Балкански. В това време задейства и фонда от дарението на Нанчо Попович. Но за по-голямо уточнение в данните за развитието на девическото у-ще след освобождението ще предам извлечение от историческата справка дадена в Годишния отчет за 1904/05 уч. год. на Нанчевата девическа гимназия (ОДА - Ш-н Арх. №48). “До 1884/85 уч. год. имаше 4 класно девическо училище (общинско) и 1 курс педагогически, след това закрито и общината открива трикласно (1885/86) пълно девическо средно учебно заведение плюс 2 педагогически курса. През 1887/88 г. се открива и ІІІ педагогически курс, т.е. 3 класа плюс 3 курса. Съществува до учебната 1890/91 г. включително. От 1891/92 г. до 1899/1900 г. е 6 класна гимназия по образеца на държавните девически гимназии. Според програмата от 1900 год. горният курс (VІ и VІІ кл.) трябваше да бъде само педагогически, от 1904 г. нататък ще се превръща в пълна общообразователна като мъжките.” От 1891/92 г. училището става 6 класно и се именува Общинска девическа Нанчева гимназия, по името на Нанчо Попович (дарителя за девическо училище), защото от 1890/91 г. минава на издръжка на Нанчевия Фонд и се помещава вече в закупеното специално училищно здание на върха на Клисе баир, също от Фонда, където гимназията престоя до 1938 год., защото от тази година гимназията се премества в новата си монументална сграда, във високата част на града, между улиците “Кирил и Методи” и “Априлов”, гдето просъществува като осмокласна девическа гимназия “Нанчо Пенев Попович” до уч.1945/46 г. включително.И така накратко от 1890 г. е девическа Нанчева гимназия: общинска (издържана от Фонда “Нанчо Попович”) до 1904 г., а след това става държавна, като Фонда се иззема от държавата (М.Н.П.) до 1922 г. От тази година гимназията е вече класно девическо педагогическо училище “Нанчо Попович”, което просъществува до 1933 г. За да се даде възможност на ученички от педагогическото училище (след VІ клас) да получат реално образование от 1927 г. към мъжката гимназия се открива по една паралелка VІІ и VІІІ девически реални класове, които също просъществуваха до 1933 год. От горната година до 1938 год. е реална гимназия, а след това и до края с развит смесен класически отдел. Годината 1938 по време и обстоятелства се явява като начало , но и с известни основания и днес считам, че е била и един праг, който училището е прекрачило, за да премине в един забележителен в своето съдържание в развитието му период. И в това си обзорно изложение не ще се ръководя от специален летописен порядък, а предимно ще разглеждам обобщено по обекти на националната структура и по фази в развитието му.

 
 

ППМГ "Нанчо Попович", гр. Шумен
ул. "Кирил и Методи" 68