Хигиена и бит

 
   

“В здраво тяло - здрав дух”. Това е идеал, към който се стреми и води в своята практиката и училището да го осъществи у питомците си - учащата се младеж. макар и да не е това преко задължение на училището, то е неразривно свързано със специфичната му хуманна дейност за духовното здраве и развитие на младите поколения. И по този си хуманизъм училището и неговите учители приличат на хуманизма на медицината и лекарите, които се грижат за телесното здраве. За това и нашата гимназия от години има своя вещ училищен лекар д-р Гинка Каранешева. В новата гимназия има специално помещение обзаведено за лекарски кабинет, в който се извършват медицинските прегледи и при нужда дава първа медицинска помощ. През 1940 година бе проведена една още изключителна за времето си и може би единствена и първа по рода си акция от специален здравеопазен характер. След обсъждане на родителско събрание и получено одобрение бяха подложени всички ученици и ученички на гимназията на профилактичен рентгенов преглед. Тогава още масово приложната рентгенология не бе усвоена от болниците, а освен там рентгенови апарати имаха само няколко частно практикуващи лекари и правеха единични прегледи срещу заплащане. Но щастливият случай даде възможност прегледът да бъде проведен във военната болница с най-добрата тогава рентгенова уредба от мобилизиран там лекар специалист-рентгенолог. Същият с изключително лекарско благородство прие и извърши прегледа на повече от 800 ученички даром. В резултат и по негово заключение се определя здравното състояние на ученичките като много добро, даже отлично и че това в голяма степен се държи на много добрата хигиенна обстановка на новата гимназиална сграда и фигуративно изрази - “училище-санаториум”. (Може би това даде повод на управителя на окръжната болница д-р Пачов в началото на 1944 г. да ми направи необмисленото и неприемливо предложение да бъде отстъпена училищната сграда на гимназията за окръжна болница?) При прегледа бяха констатирани и някои здравни неблагополучия: с туберкулозно заболяване - една ученичка от VІІ кл. и един току що постъпил в класическия отдел ученик и няколно с увеличения на жлезите от току що постъпващи от прогимназията. Училището трябваше и взе отношение. Аденопатичните ученички бяха поставени под надзора на училищния лекар и на периодични болнични прегледи до постигане на пълноценно здравно състояние. За другите двама заболели училището взе грижа да бъдат изпратени в санаториум. Но когато бе направено това предложение пред бащата на заболелия ученик, неблагоразумният родител вместо благодарност се нахвърли с необмислени хули срещу директора и си изтегли ученика от училището. С енергичното ходатайство на дирекцията ученичката бе настанена в учителския санаториум на Просветния съюз в Лъжене (сега Велинград), от където след 12 месечно лекуване се завърна напълно оздравяла - продължи следването си и завърши гимназията с успех. След това стана щастлива родителка с две здрави деца. Един млад живот бе спасен! И това е, което оправдава всички мероприятия, разходи и грижи. Първостепенна грижа бе опазване и поддържане чистота в новата сграда. По онова време замърсения прашен град и калните му улици застрашаваха от лесно замърсяване и вътрешно новата и хубава сграда. За това главна задача на прислугата беше почистването - винаги в работна чиста манта и мократа бърсалка с дълъг сап или кърпа в ръце. След влизане на ученичките в първия час веднага мозаечните подове на коридорите се минаваха с мократа бърсалка и первазите на ламперията и други подложени на запрашаване места се избърсваха с кърпа. След напущане на занятия всички стаи се подлагаха на обилно проветряване и същата очистителна процедура. Особено строго се държеше за доброто измиване и почистване на тоалетните (клозетите), които се намираха вътре в самата сграда. Но те бяха така устроени и поддържани, та минаващият по коридора покрай тях не можеше да разбере, че има такива сервизи. Изобщо за опазване чистотата се бяха установили най-строги взискания и се следеше за тяхното спазване. А училищният лекар беше задължен почти всеки ден да извършва проверки по чистотата и докладва. Тук е мястото да кажа и за една рационална мярка по опазване на чистотата в класните стаи. По онова време бе официално възприето училищни стаи и в други учреждения подовете за чистота (?) да се мажат дъсчените подове с някакво грязно подово масло (отработено машинно). Нехигиенично и неестетично ! За това реших да не се ползвам от тази практика и наредих - ученичките да събуват обущата си и ги подреждат в коридора като под конец, а в класната стая да влизат и ходят обути с онези терлици, които носят при занятия по телесно възпитание. И всичко в класните стаи бе чисто и в хармония. Мярката, на пръв поглед някак несъвременна, се оказа много рационална и навременна и беше възприета от ученичките и с удоволствие безотказно спазвана. Това трая докато се направиха и поставиха известните единични за всяка ученичка шкаф-гардеробчета, в които се прибираха обуща и горни дрехи. Нека отбележим, че и това е един елемент на дисциплината. Модерно устроената в гимназията ученическа баня бе едно от важните хигиенни мероприятия в служба на “здравото тяло” на учащите. По изработен правилник и утвърден бюджет от МНП ученичките задължително трябваше да ползват банята на две седмици поне един път. За целогодишните изкъпвания в началото на учебната година те внасяха такса от 30 лв тогавашни (сегашни около 1,20 лв), с които се изплащаше разхода на вода, гориво и прислуга за почистване. По програма в свободни от занятие часове ученичките групово по паралелки (както се казва под строй) ходеха на баня. Скоро това стана желан навик. Но като всяко задължително мероприятие в началото имаше някои противопоказания и то от родители, които желаеха тяхната дъщеря да бъде освободена от това задължение. Беше им отказано и не бе допуснато нито едно изключение. И с това бяха спазени известни важни за училищния порядък социално етични и дисциплинни съображения. Така банята цели 4 години бе ползувана с най-голямо желание от ученичките. С това, според докладите на училищния лекар тя е отговорила на една открита нужда от внедряване на здравно-хигиенни навици у ученичките. А това е дисциплина и култура. С проблема за здравото тяло е свързан и въпросът с храненето на ученичките т.е. с общественото им хранене на известни категории и брой ученички, за чието обществено хранене се налага и училището да поеме грижа за уреждането му. Първата категория са известен брой материално бедни ученички, които не могат в къщи да бъдат удовлетворени с пълноценно хранене. За тях имаше скромно учредена трапезария, издържани от фонда “бедни ученички” и дарения в пари или продукти от благодетелни граждани, по повод на разни поменни случаи. До 1941 година трапезарията се завеждаше с голямо усърдие от учителката по домакинство и ръкоделие Мара Димитрова. От 1942 г. тя бе преместена от старото здание в новопостроеното източно крило, в една специална зала за хранене, в съседство с новоуредения кооперативен ученически стол, обслужвана вече от кухнята и добрата храна на стола. В трапезарията се числяха вече 60 бедни ученички. Храната им се изплащаше от добре укрепналия фонд “бедни ученички” на стола. Другата категория ученички бяха дошлите от други градове и най-вече от селата и живееха по квартири. Едни от тях се доволстваха с готова храна или продукти, изпращана от домовете им в селата. От правените проверки се установи, че тяхното хранене е не само незадоволително, но в известни случаи даже мизерно. Храненето на другите по разни неугледни гостилнички също бе непълноценно. Ползвайки се от досегашната ни опитност гимназията откри и организира ученически кооп. стол. Той бе, както трапезарията, настанен в сутерена на източното крило на гимназията . Той се обслужваше от просторна зала за хранене, обзаведена като ресторант и специална кухня, чието обзавеждане струваше 100 000 лв и се обслужваше от тричленен персонал. Отговорник и завеждащ стола бе определена учителката по физкултура. В стола се хранеха вече 220 ученички, а също и няколко учителки от гимназията. Въпреки някои недоволства от задължителното прибиране на ученичките, изразени от някои заинтересовани хора, скоро това мероприятие получи одобрение от родители, настойници и власти, защото се оказа, че при много добрата храна в стола, тя струва само 600 лв при 1200 лв в гостилница. Това породи желание за постъпване на ученици и от други училища. В този аспект на училищна и учебна дейност по програма се предвиждаше и като учебна дисциплина някога Гимнастика, а сега Телесно възпитание (физкултура). За съжаление старата гимназия, поради липса на условия и помещения и даже собствено дворно игрище, учебната дисциплина телесно възпитание беше станала почти нереализуема. За това с преместването на гимназията и до постройката на специалния салон за физкултура, за такъв се ползваше една достатъчно голяма сутеренна зала, гдето се провеждаха занятията при спазване на всички изисквания (методически и технически). При хубаво време занятията се водеха на дворно игрище. Задължително се спазваше при тези занятия ученичките да са в спортно одеяние - бяла гимнастическа фланелка и буфнати къси гащета. За озвучаване на игрите им се ползваше или училищната радиоуредба или със специалния отделен за тях радиограмофон. След постройката на специалния салон за физкултура условията за занятия, даже в извънкласова форма се не само подобриха, но и станаха превъзходни, защото като никъде другаде салонът бе оборудван и с уреди за машинна гимнастика: стена, стълба, халки, успоредка, коза и др. Но за съжаление гимназията бе лишена през 1943/44 г., понеже бе реквизиран за някакви военно продоволствени нужди и гимназията поради събитията и бомбардировките не беше в редовни занятия. Общо през целия период гимназията по програма се ползваше за телесното възпитание с два часа седмично. От начало учителките бяха Веселина Табакова и П. Зографова, а от 1940 г. втората бе заместена с ново назначената Пепа Георгиева от Шумен. За повишение на квалификацията им В. Табакова ходи на специален курс по ски спорт, а П. Георгиева по изключителен случай и със средства на родителския комитет бе командирована до Пловдив за обмен на опит с дошъл за тази цел курс от Виенски висш институт по физкултура. Но занятията на ученичките в гимназията с физкултура се насърчаваха и разширяваха и в извънкласова такава и образуване на доброволни спортни формации като тая от учениците класици по футбол. За спортно обслужване се използваше игрище на северния двор, което гимназията не само проектира, но и отпочна да устройва като малък спортен стадион. Времената и последвалите събития обаче попречиха да се осъществи. Редом с физкултурата в гимназията с насърчение се ползваше туризма, все още като извън класова дейност (самодейност). В гимназията той се провеждаше официално от силно насърчаваните и дори парично подпомагани редовни учебни кратки и многодневни екскурзии. Две години по ред някои от тях бяха отправени дори до Рила, Банско и Пирин, за които свидетелстват приложени в албума на настоящия архив картички от екскурзиантки - ученички. За масово обхващане на всички ученички от гимназията в излетна дейност биваха понякога организирани за цялата гимназия излети във връзка със залесяването, за 1 май и др., а през 1942 г. бе с цялата гимназия излет-поход за поклонение на Мадарската национална светиня. Отвозването до и връщането от спирка Мадара бе със специално композиран влак. Тази услуга дължахме на районния началник на ж.п. гара Шумен и родител на нашата ученичка Борис Цанев. На Мадара бе проведено малко тържество с церемониал (гимназията беше с музиката си) беседа, обхождане на старините и целодневно веселие с игри и песни. Специално туристическа дейност в гимназията провеждаше съществуващото ученическо туристическо д-во - секция от ЮТС. Поради закриването на ЮТС и минаването му към младежката организация “Бранник” д-вото при гимназията остана да съществува като чисто ученическо туристическо дружество, като други ученически д-ва при гимназията. Д-вото през целия период, под ръководството и на енергичната ръководителка туристка учителката Божана Железова, развива похвална излетна и просветна дейност, за което свидетелства архива му, който е запазен. При новата вътрешна училищна обществена организация на учащите с класово самоуправление в паралелковото ръководство се предвиждаше член заведущ излетна дейност. Най-рационално и в тясна учебна връзка е ползуван туризма от учителите по география, история и естествена история - екскурзията като познавателен процес. За съжаление в ограничен в количество размер и недостатъчно пълен обхват на учениците. Участието на много ученички в много екскурзии е възпрепятствувано от материални затруднения, макар и за програмираните училищни екскурзии, да се подпомагаха за участие единици бедни ученички. Имаше и опити за използване малки излети при изучаване напр. на френски език. На внимание на управата и учителския съвет е стоял и въпроса за летуването на ученичките. До сега обаче гимназията не е била в състояние, нито е могла да осъществи някакъв почин за организирано и масово ползуване летуване. Обаче с всяка нова учебна година тази нужда се открояваше на екрана на нашите проекти. Като не се смятат летните малки бригади с ученички от гимназията на младежки Червен кръст в Родопите, бригадите на организацията “Бранник” при училището в помощ на селото, истинско летуване в горски лагер на Шуменското плато бе проведено през лятото на 1943 г. Летуваха повече от 150 ученички от гимназията. Но за нашите намерения ние имахме и други по-сериозни примери, ІІІ-та софийска мъжка гимназия вече имаше построена и използвана ученическа почивна станция в Юндола (Родопите), а сега търсеха място и в Обзор, край морето. След известни проучвания и при неофициалното съгласие на М-вото нашият проект се спря на създаването на летовищни станции на морето край Обзор (тогава още не беше курорт) и в планината Родопите в местността Беглика (Св.Константин край Пещера). Но както се знае следващите 1943/44 години замразиха осъществяването на такива начинания, пък и редовния живот и дейност на училището. Известно е, че и в първите наши училища още преди освобождението в програмите им е предвиждано преподаването на учебен предмет Вриономия (на гръцки), т.е. наука за човешкото тяло и неговото здраве (т.е. хигиена). И тази традиция в нашите училища, но под различни форми се разширява и засилва. И в това отношение туризма, със своята спортна страна (движение сред природата), той и в училището се явява незаменим компонент на телесното възпитание, за укрепване телесното и нервно здраве на младежта. Вече казахме, че всяка екскурзия е по начало познавателен процес. И с тази си научна страна туризмът е ценен сътрудник на обучението по много дисциплини и за набиране на учебно знание направо от природата. Според един виден съветски пътешественик, писател и учен, че всяко пътишествие ни поставя в положението на изследователи, туризмът ни предлага естествосъобразното основание за прилагане учебно изследователския подход при обучението. Чрез създаване на емоционални преживявания туризмът изостря усета ни към красивото, хармонията и съвършенството и с това разкрива своята естетическа страна. Въвеждайки го в нашата учебно възпитателна дейност ние положително отговаряме на поставената ни учебно-възпитателна задача - естетическото възпитание на нашата учаща младеж. Неоспоримо е установено, че туризмът е най-добрата школа за родолюбие. И за това чрез училищното му практикуване ние, училището ни отговаряме на остро поставената ни в ония години задача за народностното възпитание на младежта. За това и новата училищна сграда, респективно коридорите й бяха туристически украсени. На техните осветени стени бяха окачени галерия от голямоформатни художествени фотоси с изгледи от нашите планини и други красиви кътове на нашата родна земя. И това има неотразимо емоционално въздействие върху всеки посетител. Когато говорим за туризма в училището обаче трябва да разбираме само за правилно организирана и добре провеждана туристическа дейност - сериозно изискване за учители и ученици.

 
 

ППМГ "Нанчо Попович", гр. Шумен
ул. "Кирил и Методи" 68